Помръкнаха портретите завчас
на докторите вещи.
От мен струеше жар, на бас -
като от доменните пещи.

Ловкостта им подла се откри,
аз скочих - на таран -
и фелдшерът едва закри,
рентгеновия екран.

От гърлото ми блика кръв,
залива цялата Русия.
И чувам вик: “На масата, под ножа - пръв!
Наркоз, анестезия!”

На шията ми - марли заледени,
и бързат, ризата ми режат.
Усмихвам се с уста червени,
като клоун на манежа.

На себе си крещя със стръв,
гърдите си напрягам -
от съсирената моя кръв,
не може никой да избяга!

Аз мога - но следят ме - час по час -
Земята, цялата, да окървавя.
Жалко, че успяха меден тас,
не навреме да подставят.

Дори и своя вик не чувам аз,
сестрата помня смътно.
Във мен прониква сладък газ,
тъй, както водка сутрин.

Завеса бяла - върху мен -
да укротява моя нрав.
Но аз доказах нм спомен,
че умствено съм здрав!

Слабея, дърпам ее, крещя,
но остра ме игла прониза -
те. заместител. вдават на кръвта -
през гърлото да не излиза.

Чуй, докторе, преди да ме приспиш,
глава към мене наведи.
Най-важното не казах, виж,
ти чуй ме, помисли.

Режете и молете се за нас,
по-смели. даже от това,
че този стих не е за вас,
а е за други светила!

На тоъстопътя на живота аз лежа,
над бездната, почти към края.
Историята моя до сега -
история на болестта е.

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

Съвсем не искам да ви плаша -
тук докторът се позамая -
но историята на страната наша -
история на болестта е.

 
 
 
 

Човечеството страда, погледни,
и колики. и други болки трае.
Историята му до наши дни -
история на болестта е.

То все по-бързо болно диша,
по-зло в бездушността си,
и вдъхновено пише
история на болестта си.