Тук елховите клони от тежест трептят,
тук птиците викат тревожно -
живееш в омагьосана, дива гора,
да избягаш от там невъзможно е.

Нека съхнат череши от вятъра бели,
от дъжда да опада люляка, -
все едно, аз оттук ще те взема с мене
във дворец, дето свирят на лютня.

Твоят свят магьосници за хиляда лета
от света и от мене укриха, -
и ти мислиш, че няма по-прекрасна гора
от леса омагьосан и стихнал.

Нека сутрин да нямат листата роса,
да е в свада луната с небето, -
все едно, аз оттук ще те взема сега
в светла кула с балкон над морето!

В кой ден ще се случи, и в колко часа
ще тръгнеш към мен предпазливо,
кога на ръцете си ще те отнеса,
там дето не ще те открият?

Ще те открадна, ако ти е по душа,
мигар сили пилял съм напразно?!
Съгласи се, дори и в колиба, на рай,
щом дворецът зает е отдавна.