В тези смутни времена,
в люта, зла губерния,
на юнака му попричерня
от венеца трънния.

Що обиди преживя,
черпи с пълни шепи,
а що мъки изтърпя -
не желай на враговете!

Пий, докато се залееш!
Тука, без пари е шик.
Ти, въженце, уж се вееш,
но се вплиташ все в камшик!

Неудачникът сънува все,
все надежда мъничка.
Животът между пръстите тече -
паяжинка тъничка.

А които се нахвърлиха,
по пътеката опасна -
ветровете ги изхвърлиха,
в урвата ужасна.

На милост тук не се надявай -
стискай зъби и търпи!
Въженцето се полюлява,
но се вплита във камшик!

Непокорна, зла страна,
набродих се из тебе хубаво -
червена с лобните места
и с въженце хлъзгаво!

Самият дявол-сатана
под бесилото петите лиже.
Смях, досада, тъй е тя -
ни живот, ни смърт без грижи.

Не плачи, не вий, а смей се -
сълзите ти не ще простят.
Ти, въженце, тихо вей се -
все едно, ще те скъсят!

Нощем тежички са мислите.
Дърводелците не спят.
Ще пропуснем и молитвата -
бесят рано сутринта.

Не съжалявай за това -
за какво ти е отсрочка?
По въжето за врата
няма възелче - и точка.

По-добре легни и сгрей се -
на бесилката напук.
Ти, въженце, вей се, вей се,
но заплиташ се във клуп!