Аз този бой не ще го забравя -
въздухът със смърт пропит е, -
а от небето - в дъжд безшумен,
падат звездите.

Ето, пак падна - и загадах:
от боя жив да изляза, -
тъй набързо живота си свързах аз
с тази звезда глупашка.

Вече реших: че премина бедата,
май че измъкнах се, ето -
от небето се сурна луда звезда
точно под сърцето.

Казваха: “Нужна е висота!”
И: “Не жалете патрони!”
Ето че кацна втора звезда
върху пагоните.

Звездите в небето - риби във вир,
с лихва, за всички стигат.
Ако на смърт не бях ходил, нали
пак щях Герой да ме мислят.

Тази Звезда на сина бих я дал,
просто - за памет...
В небето виси, и изчезва звезда -
няма къде да падне.