Нагулях се отначало,
20 години - здраво,
по учение!
Бях безгрижен, не безделен,
и животът безпределен -
по течение.

Мислех: ето ти награда -
нн с веслата та се пада,
вито със ръце.
А комари-шегобийци,
зъби точат кръвопийци,
но размина се.

От брега дочувах врява,
някой помощ ще ми дава,
и спасение.
Не дочакаха, горките,
в лодката, броях звездите,
в опиянение.

На завой ли ще се врътне,
водовъртеж ли ще я глътне -
ще изплува все.
Сън наяве ли сънувам,
на лика си се любувам,
и харесвам се.

Брегове - край мойта лодка,
а пък аз тренирам глътка,
с медовината.
Глътка в повече и ето -
че, до мен, седи бабето,
тя - старицата!

И докато да се чудя,
във мъгла се сякаш будя,
в място гибелно.
И огромната старица,
като хищна, писна, птица,
зверски злително.

Аз крещя - не чувам крясък,
и не вдявам, кой със плясък,
плува леката.
Вятър ме пронизва, брули,
“Кой е?” - “Отговора чу ли -
аз - Нелеката!

Стига кръсти се и моли,
Светата ли ще те избави, що ли,
Богородица?
Който сам веслата хвърли,
Нелеката ще го опърли,
в безизходица.”

Аз във мрака, търся пътя,
с медовицата, да стъпя -
пия само сто.
Тя, обаче, не заспива -
и пред мене все пробива,
тежко стъпва, зло.

В корен спъвайки се, вяла -
толкоз е нашишкавяла,
гнусно охка тя.
И пухти от задух даже,
но от мен да се откаже,
и не мисли тя.

А насреща ни, но живо,
разкривена, ходи криво -
хитра вещица.
“Ти - крещи - стоиш над бездна,
само аз съм ти полезна,
и надеждица!”

“Ти коя си, жено жива?”,
а пък тя: “Съдбата Крива -
аз мълви кроя.
И макар и кривонога,
криворъка, кривоока -
аз ще те спася!”

Тук налях и, малко грубо:
“Дай, спаси ме, Крива съдбо -
от веригите!”
Цяла бъчва ще възправя,
кривините ще изправя,
но вземи ги, де!

Хей, Нелеката, мамаша,
на ти истината в чаша -
за лечение!
Ти си тежка - сто и десет,
обърни стакани десет -
облекчение!”

Тъй старица, до старица -
край шишето с медовица,
ненапити те.
Аз къде ли да се крия,
гледам тихо да завия,
към брега с ръце.

Рязко дръпнах стръмнината,
гребнах - и съм до средата,
аз - пройдохата!
Вие - пийте, до смъртта си,
Крива моя, ти съдба си,
и Нелеката!