На Булат Окуджава
Правдата нежна в красиви одежди отдавна,
се нагласила за бедни, блажени души.
Груба Лъжа я при себе си тихо примамва:
“Я, остани, по-добре, у дома и поспи.

И лековерната Правда спокойно заспала,
слюнки потекли през светла усмивка в съня.
Груба, Лъжата, до нея завила се цяла,
впила се в Правдата, много доволна била.

Бързо показала кучешки зъби в устата -
жена е и тя, и какво да й цепиш басма?
Правдата никак не ще различиш от Лъжата,
ако, разбира се, голи пред тебе стоят.

От косите - златистите, плела си ленти,
премерила роклята, на око и завчас.
Парите й взела, часовника и документи,
изпсувала мръсно и тръгнала бодро сред нас.

Чак сутринта е усетила нощните кражби,
и удивила се Правдата, но делово:
някой, намерил веднага най-черните сажди,
вече очернил лицето й, незнайно защо.

Камъни хвърляли в нея - беззазщитна и гола -
отвръщала Правдата в смях, че Лъжа е това!..
Двама недъгави, вече в ръце с протокола,
крещяли й груби и скверни слова.

Кой ли не я наруга и не й се нахвърли -
мацаха с кал, а залая и дворният пес:
- Дим да я няма! На километър 101-ви
да се изсели с багажа, и то още днес!

Тоз протокол изравнил я направо с земята -
впрочем, пришили й множество чужди дела -
сиреч, някаква измет за Правда се смята,
а пък всъщност пропила се яко била.

Голата Правда се молила, клела, ридала,
боледувала дълго и нямала нито пара.
Нечиста Лъжа, чистокръвен жребец оседлала,
и препуснала с него на дълги и тънки крака.

Да общува със явна Лъжа може всеки,
все я упреквала Правдата и дотегнала май.
Броди сега, неподкупна, по криви пътеки -
как тъй пред хората, гола да дойде, не знай.

Някой, дори и до днес, все за Правда воюва -
в думите негови - истина - нито троха:
- Правдата само тогава ще възтържествува,
щом се престори на чиста и явна Лъжа.

Често, подпийнал, решиш да си пробваш късмета,
даже не знаеш къде ще прекараш нощта.
До голо крадат - туй е истина чиста, момчета!
Виж - с панталона ти ходи коварна Лъжа.
Виж - и часовника лепва коварна Лъжа.
Виж - твоя кон оседлава коварна Лъжа!