Не посягайте към чужда талия,
днес бъдете примерен съпруг.
Спомнете си как плавал към Австралия,
покойния във днешно време Кук.

Как в кръг под цъфнала азалия,
зъби точели аборигени зли.
Клали-яли в жарката Австралия,
другарчета, приятели дори.

Но, виж, защо диваците изяли Кука?
От зор какъв? Или пък от научна скука?
Съвсем е просто, мисля, нищо ново тука:
щом глад ги хванал - изяли Кука.

А може, вождът им съвсем да е изкукал,
крещял, че вкусен кок, на борда е със Кука.
И грешка станала - каква ти тук наука -
той искал кока, а хапнал Кука.

И ни капани, ни уловки има тука,
те тихомълком, почти без звука,
размахали тояги от бамбука -
прас по челото - и свършил Кука!

Но, има и едно предположение -
изяден Кук бил от голямо уважение...
Магьосникът ги май насъскал тука:
“Напред, момчета, я дръжте Кука!

Безсолен, който го излапа и без лука,
той силен, смел, добър ще бъде, като Кука!”
Един със камък го замерил тука -
замахвал гада - и край със Кука!

Аборигените сега ръчички кършат,
и копия трошат; и те ще свършат.
Горят и хвърлят те тояги от бамбука -
и съжаляват, че са изяли Кука...