Напразно аз лицето си разбих, мълчат край мен - във тишина се давя. Крещя си сам - аз сили не убих, но, и гимнастика в зори не правя. Товар, бих вдигнал аз бездънен, но, ясно е, че смисъл няма тука. Русия - сякаш камион продънен, а на шофьора - не му пука!
© Румен Караколев. Превод, 2024