Не е този шум начало на края,
не е втора смърт на Помпея -
трима велики глупака се маят:
кой най-много глупее.

Пърннмг никна. “Ач съм физически тъп -
вдигна ръце и проплака нещастно -
на мъдростта даже кътният зъб,
все още го нямам ни вляво, ни вдясно.”

Никой, обаче, не плесна с ръце -
приеха го по-скоро за поза:
Чудо голямо - че зъб по расте!
Друго расте ти, но има ли полза?

Към окото си сииъо, притиснал петак,
вторият скочи: “Стига сте вдигали врява!
Аз, всичко виждам с обратния знак,
а не, както в действителност става!”

Е, че това ли е тук за хвалба -
недостатък на цяло едно поколение!
Да гледаш и да не виждаш това -
доказва ти слабото зрение!

Третият бе непреклонен и груб,
закрещя и заемна проклятия:
“Аз единствен съм истински тъп -
и от нищо нямам понятие!”

Дълго спориха - месеци, дни,
не намериха доводи строги,
И потеглиха глупаците три -
с глупава крачка по пътеки убоги.

В края на пътя им няма дворец -
пред бъчва прогнила пътеката спира.
Велик тук живее мъдрец,
в единичната своя квартира.

Промълвил той без да подбира:
“Знам, кой пред мене пристъпи.
Умът ми само едно не разбира:
Защо се измъчвате, скъпи?

Може би за имане сърбят ви ръце,
за дрязги вече нямате сили?
По-глупави не бъдете, отколкото сте -
бъдете каквито сте се родили.

За глупостта щом загърбите спора -
кой пръв е - ще се разберете отлично.
Размислете, примирете се, хора,
а после, елате вторично.”

Влезе мъдрецът в своята бъчва с капаци,
беловлас, и прегърбен, и умен.
И си тръгнаха великите тези глупаци -
тъп, тъпичък и тъпоумен.

От устата им обидни долитаха знаци:
Стар е мъдрецът - вън от съмнение!
Но светът се държи на велики глупаци -
напразно не показа старикът почтение!”

А после, по тъмните доби,
Ще го измъкнат навън с ръце изпотени.
Какво да очакваш от такива особи -
глупците били овластени...

Тази приказка ще завърши така:
няма вече стара бъчва край пътя.
“Дадоха пътя” и на този мъдрец,
Дали ще срещне някой по пътя?