Предаване любимо наше!
В събота - едва на плаче -
лудницата цяла, братче,
пред телевизора се сбра.
Не да хапне, да се мие,
да се боцне и затрие -
в болницата всички ние,
пак екранът ни събра.

Реч държа при пълна скука,
недодялан тип, не луд,
за безсилната наука
пред известния Бермуд.

Мозъците ни разби на части,
гънките заплете кът,
а пък болничните власти,
боцнаха ни втори път.

Уважаеми, редактор!
Дайте, пак за тоз реактор,
за любимия ни лунен трактор,
е пък, стига - всеки път -
за чиниите пламтящи,
дето плашат ни летящи,
и за кучета четящи,
за руините под път.

Ние сме напред с нещата -
ний чиниите трошим.
Майстори сме на отплата,
а готвачът - невредим.

А лекарствата за луди -
в тоалетната, глупак!
Така живеем! И - Бермуди.
Не така, недейте пак!

Ний не търсехме скандала -
вожд природата не дала.
Няма луда родна хала -
и водачи засега!
За търсачите нелепи,
с мрежи и със празни шепи,
съвсем не пречат, извинете,
злите козни на врага!

Техни дяволи проклети,
бермътят нашата вода.
Чърчил им държи ръцете
от зората на века.

За всички бомби и пожари,
писахме писмо до ТАСС -
пратиха ни санитари
и фиксираха ни нас.

Всяка буйност пред екрана,
към леглата бе скована.
В паранойна бяла пяна,
някой страшно изрева:
“Развържете ни, лишенци,
Друговерци, извращенци,
ний бермъчни сме крушенци,
с беризмъчена душа!

Души безброй на смени вия
разтопени от жарта -
безпокоим се силно ние,
за триъгълни дела.

Всички леко откачиха -
и безумните дори,
а докторът Маргулис тихо,
телевизора ни скри.

Там, като змия се вие,
зад гърба си щепсел крие,
даде знак лукав - от тия -
фелдшер кабела ще спре.
И какво да правим ние -
в кладенеца сме до шия,
и на дъното ще си изгнием,
като в Бермудите добре.

Ще ни питат пак децата,
дето идват сутринта:
“Татковци, какво разправят,
тези кандидати-светила?”

Ще изплюем камък ние,
на тях не им е все едно:
“Удивителното крият -
забранявано е то!”

А зъботехника Рудик,
радио си купил “Grundig”.
Цяла нощ квартала буди,
ФРГ лови, врага.
Там търговец бил на дрешки,
изгубил образа човешки...
Сега - при нас - (такива смешки),
че и с номер на крака.

Развълнуван беше крайно
от дочутия сигнал -
май че, наш, научен лайнер,
в триъгълника е цял.

Загинал кораба ни щатен,
на парчета разломени,
но безумни двама братя
при рибарите - спасени.

Преживели катаклизма,
пребивават в песимизма.
Вчера в стъклена голяма призма,
ги докараха за вид.
Разказа техният механик,
от санитарките бегом, по заник,
че Бермудите са многостранник,
земен пъп, но зле завит.

“Ти кажи ни, как спаси се?” -
всеки дърпа го, нахал,
а механикът тресе се
и във пот се пържи цял.

И ту плаче, ту се смее,
ту се свий, кат таралеж!
Иска да ни се присмее,
чисто луд, от него - беж!

Викна старец алкохолник,
и скандалник, и разбойник:
Да изпием тоз Бермолник,
между трима - ето на!”
Разрази се, ходи, вие:
Всеки ъгъл ще изпием,
Даже паралелепипед ние,
Ще излочим без фира!”

Волно тровят ни душите,
“Гласовете” на врага.
Че защо Америка да слушам?
Израел защо не спря?

Със враждебната си същност
ни подриват и вредят.
И поят ни със бермътност
за неясния квадрат.

Лектори научни, значи,
(да се смееш ли, да плачеш),
ровят в наште неудачи
и нервират ни дори.
С нас, обречените, слезте -
триъгълникът ще ви седне,
ще ви лиши от разум, сетне
нас съвсем ще оздрави.

Вий идеята безумна,
не отхвърляйте от раз!
Пратете отговора умно,
чрез най-умния от вас.

С уважение, подпис, дата...
Отговора не бави, че то,
ако затворите вратата,
ще напишем в “Тото” -то!