Не усещам си краката -
танцува майката земя...
Трети месец, аз - моряка,
пия уволнен, от мъка
по китобоя, на брега.

А пък щом съм на брега им,
безпартиен, не еврей,
аз под стълбите нощувам,
радиатора ме грей.

Живот е туй! Живей и грей се -
куршум и примка - на ви, на!
Пия яко, ама нейсе -
с който върне се от рейса -
и гуляя до пара́!

Всяка рубла е бумажка,
да я стискаш - тежък грях.
Ех, и ти - душа моряшка,
в райета с дупки между тях.

Господ прати ми удача -
заработи си свещта!
Щом видя как жално плача,
Рече той: “От тук - на Вача!
Заминавай на часа!”

Каква ли е пък тази Вача -
Моряк попитах на брега,
той към Вача тръгнал - плачел,
а се върнал с веселба.

Вача - плитка, варовита
река в сибирските недра,
дом с постеля жаловита,
там промиват до насита -
много злато носи тя.

Във окови сякаш крача,
без да мрънкам, без молба.
Взех билет - летя към Вача,
там ще падне веселба!

Злато тук само се тлачи,
знаят всички, виж ги ти!
Теглих му калема, значи,
заработих аз на Вача
сто и нещо трудодни.

Удържаха по закона,
за бельо и за храна -
четири получих бона,
отброени, без шега!

В джоба ми до таз задруга,
даже рубличка не спря,
и поех, далеч - към юга,
с ресторанти и прислуга,
без съдбата на бича.

Ще пия там такава чача!
Бичи съветски - ето на:
аз към Вача тръгвах - плачех,
а се връщам с веселба!

...Шафнерът преди запоя,
чак на пъп се завъртя,
че и келнерки със тоя,
а по време на престоя,
седна мацката и тя.

Защо, се чудите, я влача -
навярно туй ми е съдба -
аз към Вача тръгвах - плачех,
а се връщам с веселба!

ТУй-онуй и тра-ла ля-ля -
щом за рублите узна...
Сладкодумна беше Валя,
пачките, нали, не жаля -
тя ги смело отигра.

Стана там една задача -
и това ще понеса!
Аз към Вача само плачех,
а се върнах с веселба!

Шест слънца - като минути.
Морето - ето го - стои.
Каквото беше - в миг се срути,
шафнерът се тъпо цупи
и за водка не търчи.

Сетна рубла в Сочи мачкам,
телеграма сътворих:
“Пари пратете, пак ще бачкам,
че се здраво веселих.”

Къде, къде сте златни жили?
И ругай се, и крещи!
Отново ваш съм, в сетни сили -
магадански, родни, мили,
незабравени бичи!

Под носа ми носят чача,
край устата - алича...
Аз към Вача тръгвам - плача,
От такава веселба!