Пожари буйни, весели, безчинстват над страната,
и огънят пирува, приплясва и потропва.
Конете си смениха Времето, Съдбата,
сега - в галоп, куршумът - хоп,
светът изтръпна в тоз въртоп,
и също от галопа.

Куршуми луди, слепи, зли и тъпослови
във бясната езда - летят и те след нас.
Разковават се конете и горещите подкови,
в прахта блестят - за щастие, на някого след нас.

И поводите ни увъртат се по змийски,
и се заплитат мислите с косите по тила,
а вятърът лети по харамийски,
разплита и извивките в ума.

Не плашат ни, ни жар, ни страховита глъч,
а Времето препуска, Съдбата се напряга,
и сабите кръстосват слънчевия лъч,
ездач - поет, и кон - пегас,
пожарът тих избухва - раз,
конете бясно бягат.

Светът е онемял, диви се на галопа,
копитата дребнят, камбаната звъни,
а жадният за кръв куршум оловен, топъл,
прозрял и поумнял, целта си не смени.

И кой кого - извива се хорото,
и кой по-бързо ще пристъпи с крак,
отвява вятърът от костите месото,
и радва скелета със хлад.

Успехът е пред нас и изцеление върви,
и времето препусна направо и напето.
Очакваното “утре” ще горчи и ще боли.
В галоп, във крак и виждаш враг,
приятел също - благодат!
Съдбата си лети в полето!

Доверчивата Смърт измамиха в дома й,
и тя се замота, не махна със коса,
куршумите сега пъхтяха зад гърба ни...
Дали ще се измием ний не с кръв, а със роса?

Припява вятърът печално свил уши,
простреляно е Времето, Съдбата - в скръб,
коне и ветрове, тела, души,
убитите отнасяха на гръб.