Много в мен е маминото,
бащиното - скрито.
От времето съм каменното,
от палеолита.

Но, по много отзиви,
умен съм и благ -
във епоха бронзова,
стъпил съм със крак.

Племето роптае гласно,
псува правилата.
В строя първобитен - ясно,
загрубява се играта.

Просто е крещящо!
Спъва тя - отпад,
гледащите вещо,
с векове назад.

Чист, умит, се мъкне
по поле елита.
Мисли, как да се измъкне
от палеолита.

Под листа на ирис,
всичките се караха,
с неприятен мирис,
тъй и се разкараха.

Вижте ги старейшините -
примерът за всички -
с по две, с по три женички те,
с по две-три пещерички!

Жените им ся в липите,
на синджири, катинари,
а в райони Западни,
нов бардак отварят.

Няма свян пред племето,
нито притеснение,
щом е тяхно времето,
псуват във безвремие.

Хвърлят спирт във огъня,
уюта да избият.
Гуляят незапомнено,
хихикат си и пият.

Между поколенията,
караници стават.
С жертвоприношенията
злоупотребяват.

Озърташ се, отдъхваш си,
Щом поглед отведат.
Зазяпаш се, разсееш се -
и вече теб ядат.

Хората разбиращи,
живеят от гърбатите.
Те ги носят тичащи,
мечтаят за заплати те.

Щастливи са гърбатите,
и си препускат в транс -
бедните, богатите
са там, а не у нас.

Продадоха на едро всичко
на племена съседни,
а войните добиха ничком,
с образованията средни.

Повсеместно учени -
неземна благодат!
Налегна смях мамутите,
и почнаха да мрат.

Тук децата гладни,
бягат и се крият.
С бащините брадви,
ден и нощ се бият.

Скоро свършва ерата -
ще поиграете със плам!
Искате във бъдещето?
А как се стига там?

Предричаха левашки -
бъдеще могъщо.
За камъни - опашки,
и за кости - също.

Свободата, волята,
ги няма за беда.
Хващат те за гърлото,
изчезваш без следа.

В образи на херувими,
много вън са отзовали.
Пещерите си с килими,
пищни са постлали.

И стои за трима ни отворената,
бутилка със коняк от вчера.
Тихо е в благоустроената,
каменната ера...

Да те срещна, моля, вече,
из полето, теб, Ейлита.
Вземи ме, аз не искам повече,
във палеолита.

Нали, по много отзиви,
умен съм и благ -
във епоха бронзова,
стъпил съм със крак.