Каквото помня - ето на причислих.
Диктувах и записах бодро.
Над мен прелитаха отделни мисли,
и удряха се в дневника на борда.

Значими, зрими мисли появиха се не малко,
а малките, сновяха помежду им, час през час.
Безтегловността ги изравнява, жалко -
ще ги отсеят, по тегло, след нас.

Ловях аз всяка, дълга, къса,
за тъничката нишка я влечах.
Възникна първата и тутакси се скъса,
остана само израза: “Невинен бях.”

“Невинен” казват, че не значи “Непричастен” -
в Русия е традиция това, без спор.
Не в жребия, усмихна ми се щастие,
и станах звезден аз, партиен член, майор.

 
 
 
 

Между “нулата” и “старта” бил остатък,
или изплашен оператор е допял,
че аз с бодряшки дух, бравурно някак,
“Поехали!” - съм казал засиял.