...И час проби, настъпи ден,
но като взрив и ослепение!
И вик дочу се удивен:
“Поспри се, мигновение!”

И рукна нежна светлина небесна,
и бели ангели във хор запяха,
и хората за миг разбраха:
смърт няма - нашата е лесна!

Един до смърт се чак напивал,
живял, подлецът, не умирал.
Друг отвисоко скачал, с всички сили.
Съседът, третия, душил,
а той пък - него, всеки тъй решил -
добро и зло, без правила творили.

И който не познавал досега,
ни боя, ни кавгата, спора,
надигал глас до небеса,
като вършини от стобора.

Той търпеливо вадел, на часа,
из мокрия площад паве...
А бил до днес най-тихото момче,
в доброто вярвал, в чудеса.

Не умирал никой на часа.
А, които вчера виждал във смъртта,
награда или избавление,
той удрял с твърдата ръка,
и тананикал все за онова,
за незабравеното, чудно мигновение.

И ученият свят реши да пробва,
в науката се лекар поразрови,
отрови върху хората изпробва,
съвсем без противоотрови.

Евреи ли някой да умре -
наглее управляващата клика.
Но, всички - малко и велико,
са живи - всичко свършило добре.

Самоубийците, а те са доста,
свалили с танкове от моста,
обесените - вкупом съживили.
Съдбата - непотребна, като куче!
Да! Денят без смърт сполучи!
Пирували със всички сили!

Но, изведнъж, какво се случи?!
Глашатаят помрачи банкета цял -
денят без смърт не се получил,
и някой, някъде умрял.

Във тих, затънтен ъгъл на Земята,
където спят и страсти, и прокоби,
където не достигнала ръката,
на реаниматорите строги.

Кой би посмял? Кой дръзнал е да дръзне?
И как успял смъртта да плъзне?
Подкупили я, днес тя не работи.
Недогледали - и той готов.
Умрял е просто от любов,
във полет е умрял, и на високи ноти.